Изборът на

Любимите книги на ПАЛМИ РАНЧЕВ

Палми Ранчев е бил шампион по бокс и треньор на националния отбор по бокс. Бил е също собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Автор е на няколко стихосбирки и на няколко сборници с разкази и романи, между които номинираните за наградата „Хеликон” „Анонимни снайперисти“ (2006) и „Малко късмет за по-късно“ (2007).

През годините много книги – романи, разкази и поезия – са ми оказвали влияние, като събития от живота. Не мога да забравя юношеската си любов Кулау прокажения. По същия начин помня Белимеца. Като бели-бели слонове и Котка в дъжда. Освен това цикълът за Ник Адамс.
Продължавам с български автори: Стиховете на Николай Кънчев от Колкото синапено зърно, Нощен пазач на зората, Разлиствам календар без дати и от останалите му книги.
Докосвания до България и Антикварни стихотворения от Иван Динков.
Нищо и време от Иван Мeтодиев.
Геометрия на духа от Иван Теофилов .
Стихове и фрагменти  от Атанас Далчев.
Робът от Исак Башевис Сингър – книга с библейско страдание и примирение, и желание да се премине през житейската свинщина.
Разказите на Реймънд Карвър – Катедрала. Имам нужда и от неговите стихове.
Закуска в Тифани  от Труман Капоти.
Кланица 5 и Котешка люлка  от Кърт Вонегът.  
По пътя и Видения за Коди от Джак Керуак.
За бокса от Дж. К. Оутс.
Трите преведени романа на Дж. Кутси .
Никога няма да забравя мистичната атмосфера на всекидневния живот в Александрийски квартет от Лорънс Дърел.
И още две книги оттогава – Под вулкана от Малкълм Лоури и Невидимият от Ралф Елисън. От втората повече си спомням потреса от четенето, отколкото конкретни подробности. Същото е и със Смърт във Венеция (http://www.helikon.bg/books/120/118691_smart-vav-venetciia.html) от Томас Ман.
Билярд в девет и половина от Хайнрих Бьол и разказите му. Дори май повече предпочитам разказите му.
Йозеф Рот и Гробницата на капуцините.
Нали нощем плъховете спят от Волганг Борхерт.
Чужденецът и Митът за Сизиф от Албер Камю.
Пътешествие да края на нощта  от Фердинан Селин.
Отдавна искам да препрочета (за кой ли път) Одески разкази от Исак Бабел. Беня Крик е незабравим за мене образ.
От романите на Достоевски най-отчетливо в споменът ми от преживяното с Юноша и Записки от подземието.
Донски разкази от Михаил Шолохов. Спомням си как майката чисти белите червеи от главата на сина си. Ужасът на гражданската война или как да останеш човек сред толкова ужас.
Колимски разкази на Варлам Шаламов. Отново за усилието да останеш човек. Москва-Петушки от Венедикт Ерофеев. От него чета с интерес всеки ред. Очаквам да се появи загубеният му ръкопис, ако приятелите му не са го използвали за цигарени хартийки.
Стихове, интервюта и есета от Йосиф Бродски .
Книга на безпокойството  и стихове от Фернандо Песоа.
И тъй като се каня да заминавам в края на месеца, сетих се, че никъде не тръгвам без томче стихове на Константин Кавафис  и Емили Дикинсън .
Тук смятам да приключа. А ми се иска да продължа.

Advertisements